Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2007 13:23 - Пиелонефрит
Автор: tod Категория: Други   
Прочетен: 804 Коментари: 0 Гласове:
0



Пиелонефрит

Определение: Пиелонефритът е неспецифично възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче, предизвикано от директно попадане в тях на бактерии и по-рядко на микоплазми и вируси. Морфологично се представя като огнищен интерстициален нефрит с последващо засягане на тубулите, кръвоносните съдове и гломерулите. Среща се по-често при жени, особено в детска и млада възраст поради по-късата уретра и близостта й с влагалището, от което съществуват условия за замърсяване. След 60-годишна възраст във връзка с простатната хипертрофия, водеща до обструктивни нарушения в оттичането на урината, пиелонефритът става по-чест при мъжете.

Етиология: Пиелонефритът най-често се причинява от Грам-отрицателни бактерии: E. coli, Proteus, Klebsiella, Enterococcus, Pseudomonas, Enterobacter и др.
Съществуват много предразполагащи фактори за развитието на пиелонефрит.
І. Локални фактори – на ниво пикочо-отделителна система:
1. Обструкция на пикочните пътища, при което настъпва асцендиране на инфекцията. Обструкция може да настъпи при: камъни, тумори, компресия, вродени аномалии на уретерите и пикочния мехур, простатен аденом и карцином.
2. Везикоуретерален рефлукс. Бива вроден и придобит, едностранен и двустранен.
3. Инструментални манипулации – катетризация, цистоскопия, нефростома и др.
ІІ. Общи предразполагащи фактори: захарен диабет, подагра, прилагане на кортикостероиди или имуносупресори, бременност и др.

Патогенеза: Инфекцията прониква в бъбреците главно по два пътя:
1. Хематогенен (в 5% от случаите) – инфекцията прониква в бъбреците от огнище, което се намира извън пикочно-отделителната система, напр. тонзилит, пневмония и др.
2. Асцендентен (в 95% от случаите) – възниква при колонизиране на перинеума, влагалището, уретрата и пикочния мехур с чревни бактерии. Основно значение има нарушения уринен дренаж и рефлукс на урина -  инфектираната урина се връща от пикочния мехур през уретерите в легенчето и чашките на бъбреците.

Класификация: Извършва се по различни признаци.
І. В зависимост от протичането:
1. Остър пиелонефрит.
2. Хроничен пиелонефрит: с активност или без активност.
ІІ. В зависимост от пътя на проникване на инфекцията в бъбреците:
1. Обструктивен пиелонефрит: едностранен или двустранен.
2. Необструктивен пиелонефрит – няма нарушение в дренажа на урината.
ІІІ. В зависимост от наличието на усложнения:
1. Пиелонефрит с хипертония.
2. Пиелонефрит с анемия.
3. Пиелонефрит с бъбречна недостатъчност.

Остър пиелонефрит

Патоанатомия: Макроскопски бъбрекът е с леко увеличени размери. Има подкапсулни точковидни кръвоизливи. Микроскопски се установяват интерстициални гнойни възпалителни огнища.

Клиника: Заболяването започва остро с повишаване на температурата до 39-40 С. Появяват се втрисания най-често следобед или вечер, след които настъпват изпотявания. Болните се оплакват от едностранна или двустранна болка в кръста. По интензитет тя варира от тъпа до много силна, пробождаща. Има парене при уриниране, често уриниране. Урината е увеличена по количество и е мътна. Общото състояние на пациента е увредено, има обложен с бял налеп език, често има херпес около устата. Сукусио реналис е положително - има болка при почукване в лумбалната област.

Изследвания: Лабораторни изследвания. Урина. Количеството на урината е увеличено (полиурия), относителното тегло е с тенденция за хипостенурия, протеинурията е нискостепенна (до 1.0 g/24h). В седимента има левкоцитурия с левкоцитни цилиндри. В урината се установява бактериурия, която трябва да се потвърди чрез посявка на урината.
Кръвна картина. Налице е левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ. Уреята и креатинина са нормални.
Инструменталните изследвания (ехография, ренография, урография) спомагат за установяването на локални предразполагащи фактори: нефролитиаза, вродени аномалии, простатна хипертрофия и др.

Усложнения: Може да настъпи: паранефрит, некроза на бъбречните папили, уросепсис, остра бъбречна недостатъчност.

Диагноза: Поставя се при наличие на: фебрилитет, болки в лумбалната област, смущения в уринирането, бактериурия, левкоцитурия, протеинурия, повишена СУЕ и левкоцитоза.

Диференциална диагноза: Прави се с: остър апендицит, остър холецистит, остър аднексит, пневмония, сепсис.

Лечение: Препоръчва се почивка на легло до нормализиране на температурата и изчезване на болката в кръста. В първите две седмици диетата е млечно-вегетарианска. Използват се алкални минерални води – хисарска и горнобанска. Лечението с антибиотици започва веднага след като пациента даде урина за уропосявка. Ако се предполага коли-инфекция (има лабиален херпес) се започва лечение с Gentamycin. След 72 часа се получават резултатите от посявката. Ако изолираният причинител е чувствителен на Gentamycin, лечението продължава с него, но ако не е, то антибиотика се сменя. Лечението продължава до 7 дни. Прекъсва се за 3-4 дни и се прави нова посявка. Ако отнова се изолира микроорганизъм лечението се продължава до стерилизиране на урината.
Прилагат се и аналгетици (срещу болката), антипиретици (срещу високата температура), витамини.
След овладяване на възпалителния процес и стерилизиране на урината се пристъпва към премахване на предразполагащите фактори (ако ги има).
За укрепване на организма се прилагат средства, повишаващи имунната защита, като имуновенин или ваксини като Uro-Vaxom, SolcoUrovac, Urostim. Прогноза: Прогнозата е добра при своевременно лечение и премахване на предразполагащите фактори. Неблагоприятна е при настъпване на усложнения.

Хроничен пиелонефрит

Патоанатомия: Двата бъбрека са с намалени размери и асиметрични. Повърхността им е неравна, има едроогнищна нефросклероза с дълбоки цикатриксиални хлътвания. В интерстициума има огнищна инфилтрация с лимфоцити, гранулоцити, фибробласти и изразена фиброза. Тубулните клетки са атрофични. Гломерулите се засягат по-късно, настъпва перигломеруларна склероза.

Клиника: Характерни за хроничния пиелонефрит са тъпите болки в поясната област, комбинирани с дизурични смущения и субфебрилна температура. Появяват се отпадналост, лесна умора, безсъние. Концентрационната способност на бъбреците се нарушава и настъпва полиурия, никтурия, урината е по-мътна. Развива се ренална анемия, хипертония. С напредване на заболяването се появяват белези на бъбречна недостатъчност – безапетитие, лош дъх в устата, жажда и сухота в устата, гадене, диария и др. Болните имат бледа кожа, която по-късно може да придобие жълто-кафяв цвят. Езикът е обложен с бял налеп. Сукусио реналис е положително – има болка при почукване в лумбалната област.
Заболяването протича с периоди на обостране и ремисии.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Урина. Има полиурия, хипостенурия - относителното тегло на урината е под 1015, нискостепенна протеинурия (1.0-2.0 g/24h), левкоцитурия и левкоцитни цилиндри. Налице е сигнификантна бактериурия - над 105 бактерии.
Кръвна картина. Установява се анемия, ускорена СУЕ. Стойностите на уреята и креатинина постепенно се повишават.
2. Функционални изследвания. Нарушена е концентрационната способност на бъбреците (определя се чрез пробата на Фолхард), при запазена разредителна способност. Намален е бъбречният кръвоток – това се установява с клирънсите на парааминохипуровата киселина и 131J-хипуран. Повишена е филтрационната фракция.
3. Инструментални изследвания. Чрез ехография се установява разлика в големината на бъбреците, наличие на локални предразполагащи фактори, напр. конкременти. Чрез венозната урография се установява асиметрия на бъбреците, нарушение в излъчването на контрастната материя от бъбреците, деформация на чашките. Изотопната нефрография дава информация за нарушена тубулна секреция. Сцинтиграфията отразява натрупването на изотопа в запазените епителни клетки на бъбречните каналчета. Очертават се огнищата с болестни промени, в които не се отлага изотоп. Чрез обзорната рентгенография може да се установи литиаза, промени в големината на бъбреците.

Усложнения: Може да настъпи: уросепсис, пионефроза, паранефрит, папиларна некроза, уремия.

Диагноза: Поставя се въз основа на: клиничните симптоми (лумбална болка, субфебрилитет, смущение в уринирането), лабораторни изследвания (бактериурия, левкоцитурия), намалената концентрационна способност на бъбреците, данните от инструменталните изследвания и най-вече от венозната урография.

Диференциална диагноза: Прави се с: хроничен гломерулонефрит, бъбречна туберкулоза, цистит, простатит, уретрит и др.

Лечение: При обострен пиелонефрит режимът е постелен до отзвучаване на болката и фебрилитета. Диетата е млечно-вегетарианска, като постепенно се разширява с включване на пилешко месо и риба. Не се приемат газирани напитки, алкохол, подправки. Провежда се парентерално антибиотично лечение. При по-слабо изявени симптоми може да се замени с хинолони, приети перорално. Срещу болката се прилагат аналгетици – алкозин, бусколизин, спазмалгон и др. Срещу високата температура се прилагат амидофен, аналгин, ацетизал. При наличие на хипертония се прилагат АСЕ инхибитори, бета-блокери идр.

Профилактика: Тя се състои в откриване и отстраняване на предразполагащите фактори, предпазване от простуда и инфекциозни заболявания, своевременно лечение на изострянията.

Прогноза: Хроничният пиелонефрит протича с десетилетия. Налице е прогресивно ограничение на бъбречната функция. Крайният изход на заболяването е нефросклероза и бъбречна недостатъчност.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tod
Категория: Други
Прочетен: 346075
Постинги: 180
Коментари: 41
Гласове: 283
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Блогрол
1. Заболявания на половата система
2. Обща медицина-Медицински университет, София
3. Лекции по детска хирургия (доц. д-р. О. Бранков, Пирогов)
4. Пулмология
5. Учебник по неврология
6. Детска хирургия (от секция детска хирургия в Пирогов)
7. Хематология, Болести на кръвта
8. Хематология, Заболявания на червените кръвни клетки
9. Хематология, Заболявания на белите кръвни клетки
10. Хематология, Други хематологични заболявания
11. Токсикология
12. Лабораторни показатели
13. Кардиология, Вродени заболявания
14. Кардиология, Клапни заболявания
15. Кардиология, Тумори на сърцето
16. Кардиология, Болести на перикарда
17. Кардиология, Болести на миокарда
18. Кардиология, Болести на ендокарда
19. Кардиология, Артериална хипертония
20. Кардиология, Сърдечна недостатъчност
21. Кардиология, Белодробно сърце
22. Кардиология, Аритмии
23. Кардиология, Болести на аортата
24. Кардиология, Исхемична болест на сърцето
25. Гастроентерология, Болести на хранопровода
26. Гастроентерология, Болести на стомаха
27. Гастроентерология, Болести на червата
28. Гастроентерология, Болести на черния дроб и жлъчните пътища
29. Гастроентерология, Болести на панкреаса
30. Аптеки, болници, клиники, медицински центрове